Водопад

Бях нова в града, затова реших да го поразуча и да видя хората в него. Разхождах се известно време и стигнах до водопада. Беше доста красиво. Видях, че там имаше едно момиче. Реших да отида при нея. Веднага разбрах, че е човек.
-Здрасти. Аз съм Кейти - отврънах мило на момичето.

Момичето ми се представи. Казваше се Ан.
-Хм..а ми опознавам града - засмях се
-Ами ти какво правиш тук?
Позагледах я по-внимателно и видях, че държеше един дървен кол. Засмях се на ум и казах
-Това пък за какво ти е? - попитах я и се направих на интересна

-За всеки случай,някои вампири може да ме използват за храна,но явно ти не си някой от тях.
Казах и захвърлих кола на място където ако съвсем случайно ме нападне да мога да го взема.
-Еми,просто се наслаждавам на гледката.
Усмихнах се.

Отвърнах на усмивката и
-Ти от тук ли си? Чудя се дали наистина славата на града е вярна?
Погледнах я и казах
-Междо другото имаш много хубава червена коса, много ти отива
-Интересно ми е защо си решила да станеш ловец? Ще ми разкажеш ли?
Надявах се да ми отговори, защото както винаги бях много любопитна и исках да зная всичко. Погледнах я мило и зачаках отговора и

-Еми .. родителите ми бяха убити от вампири и от тогава съм ловец.
Казах и наведох глава.
-А за косата - благодаря.
Отново се усмихнах.
-Ами каква слава има града,защото в момента аз не се сещам.

-Съжалявам за родителите. Вече поне ще знаеш, че съм голяма любопитка
-Ами аз съм чувала, че тук е пълно с вампири, ловци, вещици, досадни космати върколаци, обикновени хора и още други митични създания. Затова и дойдох. Стана ми интересно какво ли е толкаво това място. Но май започва да ми харесва доста. Дано да стане и забавно - засмях се

-Вярно е,тук е пълно с всякакви същества..
Въздъхнах.
-Затова има и доста ловци.
Допълних и я изчаках да каже нещо.

-Да, май наистина е така - съгласих се с нея
-Дано повечето ловци тук да са като теб
-Имам предвид да са разбрани като теб
-Ти си местна нали? - попитах я погледнах към нея
-Аз още не познавам почти никой освен теб и затова ще те питам. Тук има ли готини момчета? Трябва да ме запознаеш с някой - беше доста нахално от моя страна да искам да ме запознае с който и да е без дори да сме приятелки. Все пак се познаваме едва от 10 минути. Но нали бях нахална.

-Eми и аз от скоро съм тук и за сега съм видяла само .. едно момче.
Засмях се.
-Да се надяваме че има и други.
Седнах на земята.

-Значи поне по това си приличаме - и двете сме нови
-Да се надяваме да има не просто някакви, а да са яки - засмях се и седнах до нея
-А откъде си? И защо реши да се преместиш тук?

-И аз не знам вече от къде съм просто постоянно се местя..
-Ами ти от къде си?
Попитах.

-Ами по принцип от много места. Все пак съм живяла доста
-Добре че, не ми личи-засмях се
-Родена съм в Париж, а се преместих тук от Ню Йорк - усмихнах се

-Ъм .. аз трябва свършва нещо.
Казах и се изправих.
-Дано се видим скоро.
Усмихнах се и си тръгнах.

Вече беше 4 без 20 седнах на земята и започнах да гледам небето.
Усмихнах се и си затворих очите.Дийн беше прав трябваше да мисля когато
го убивах.
-Голяма съм глупачка.

През целият си живот бях правил измами с кредитни карти, източване на пари и прочее, но това, което Клеър искаше от мен беше грандиозно. Е, все пак успях, но щеше да ми се наложи да се покривам дълго време и то в няколко щата.
Стигнах до водопада. Клеър вече беше там.
Отидох до нея и й подадох един куфар.
- Гледай да не се повтаря.

Станах погледнах го взех куфара и го прегърнах.
нищо не казах първият момент незнаех какво да му кажа.
Сълзите си капеха аз още го бях прегърнала и прошепнах в ухото му:
-БЛАГОДАРЯ незнам как ще ти се отблагодаря.
Трябва да занеса парите на паркинга на Бара да ги оставя на точното място и да отстъпя.
Ще ме закараш ли?