Паркинга до бара

Заглавие: Паркинга до бара Пон Мар 21, 2011 3:39 am

Тук е паркинга до бара.

Трябваше да направя нещо но бях забравила какво.Тъй като явно нямаше какво да правя тръгнах нанякъде и се озовах на паркинга до бара.
Седнах на земята и просто зачаках нещо да се случи.Каквото и да е само да се случи и да е по-бързо..
Изведнъж от нищото се появи някакво момиче което ме огледа и бавно се приближи към мен.

Знаех точно къде се намираше Ан-на паркинга до някакъв бар или там каквото е.Бързо отидох там и видях някакво момиче,бързо я огледах и осъзнах че това беше тя..
-Не очаквах да те намеря точно тук,миличка.
Направих злобна усмивка.

Веднага усетих че е вампир и бързо се изправих.
-Не си ли очаквала?Защо ти е изобщо да знаеш къде съм?
Побързах да проверя дали имах кол в себе си но тогава се сетих че го бях оставила в гората когато видях онази вампирка-Кейти..

-Не знаеш ли?Горката Ан,сигурно изобщо не се сещаш коя съм.
Започнах да се въртя около нея.
-Имаш да научаваш мнооого неща,миличка,но няма да ги научиш освен ако не останеш достатъчно дълго .. жива.
Спрях се пред нея.

-Спокойно ще съм жива.
Отдръпнах се назад и я огледах.Никога не я бях виждала..
-Изобщо ще ми кажеш ли коя си?!
Попитах.

-Ще те оставя сама да разбереш.
Седнах на земята.
-Ако не се сетиш-твой проблем.

-Не ми пука коя си.
Казах.
-И не искам да знам.
Допълних и се отдръпнах от нея.

-Ти така си мислиш.Рано или късно ще поискаш,знам го.
Погледнах я в очите.
-Искаш да знаеш коя съм,нали?И с просто око може да се види.
Беше толкова прозрачна.Според нея се е изолирала от света,но съвсем греши..

-Не искам!
Извиках и застанах на 2 метра от нея.
-Сега не искам и няма да поискам!
Открих един кол в десния ми ръкав.Приближих се до нея.

-Това пък за какво ще ти е?
Изправих се и застанах до нея.
-Да не мислиш че ще ме убиеш?
Прошепнах в ухото й.

-Не просто мисля а ще го направя.
Казах и насочих кола към сърцето й,но в следващия момент тя беше изчезнала.
-Да не се уплаши?
Попитах я и се засмях.
-Умната вампирка се уплаши..мислех че няма да избягаш просто ей така.

-Не съм избягала.
Хванах я за врата и я вдигнах във въздуха.
-Ти си тази която ще се уплаши.
Усмихнах се злобно.

-Пусни ме!!!
Изкрещях.
-Няма да ти се дам просто ей така!!
Казах и се опитах да се измъкна,но ме беше хванала твърде силно.

-Скъпа,моля ти се,изглеждаш толкова жалка.
Всъщност не полагах никакви усилия,явно просто тя не можеше да се измъкне.
-Ти не ставаш за нищо,най-добре да те отърва от мъките ти.
Усмихнах се и я пуснах на земята,веднага след това впих зъби във врата й.

Усетих как впи зъби във врата ми.
-Не!!
Паднах на земята в безсъзнание.

Побутнах я с крак.
-Както казах,не ставаш за нищо.
Уверих се че е в бесъзнание и си тръгнах.

» Входа на бара