Началото на гората

Тук започва гората.

Реших се да изляза малко да се разходя в гората. Да обмисля живота си, така да се каже. Знаех че имах нужда да се сприятеля с някой, но сега не ми беше до това. Не че бих отказала компания .. Тръгнах по една пътечка, отивайки все по-навътре в гората...Започвах сериозно да обмислям идеята да стана ловец .. а може би щях да намеря причинта, истинската причина за смъртта на баща ми. Настаних се върху един голям камък и се заслушах в .. тишината.

Бях седнала на земята някъде в средата на гората.Чух шум от мърдане,но точно в този момент не ми беше до ловуване,а и едва ли беше някакво свръхестествено същество по-скоро някой заек.Не след дълго се изправих и се опитах без някой да ми забележи да видя кой беше тук освен мен. Беше русокосо момиче и не беше нито заек нито свръхестествено същество.Не изглеждаше сякаш ме е забелязала,а и по-добре изобщо не ми се занимаваше с каквото и да е било ..

Забелязах някакво момиче наблизо. Стана ми интересно какво прави тук и бавно се приближих до мястото на което бе седнала.
- Хей - казах тихо.
Момичето не беше много високо, русо, и доста красиво. Усмихнах се учтиво и подадох ръката си:
- Аз съм Али.

-Аз съм Ан.
Казах и се изправих.
-Е,какво правиш в гората??
Попитах и я огледах.

- Исках малко да си избистря ума.
Усмихнах се
- Еми ти? - попитах и я изгледах.
Бях радостна, че ще се запозная с някой в този град .. най-накрая... А пък и момичето изглеждаше свястно ..

-Просто се разхождам.
-Ти нова ли си в града?
Отново седнах на земята.

- Да, преди няколко дена пристигнах.
Седнах на земята до нея.
- Ами ти, нова ли си? - попитах и я погледнах въпросително.

-Moже да се каже.
Отговорих и огледах наоколо.Беше невероятно тихо ..
-.Ти какво мислиш за града?
Попитах я.

- Засега е добре. - засмях се
- Още не съм се сприятелила с никой, но има време.
Сложих длани на земята и вдиишах дълбоко от свежия въздух.

-Да си чувала глупавата история .. че в града няма само хора?
Омръзна ми да говорим за глупости .. а и исках да видя дали знае за свръхестествените същества.
-Аз лично я чух,но не вярвам в нея сигурно са просто глупости измислени от някое детенце..
Въздъхнах тежко и изчаках да видя реакцията и'.

Търсех следи от една вампирска хайка, която се навърташе из гората, когато чух гласове.
Приближих се малко, там стояха две момичета. Не бях сигурен дали са хора, за това се приближих още малко.
Тогава видях Алисън, дъщерята на Джон Блекбърн. Първоначално не бях сигурен, че е тя, но този глас не можеше да бъде сбъркан.
Отидох при тях :
- Алисън ! - Усмихнах й се.

Както си говорехме, зад мен чух познат глас. Обърнах се и видях Дийн. Стар приятел на баща ми. Зяпнах с отворена уста от изненада, изправих се рязко. И казах:
- Дийн.. какво търсиш тук? - попитах, приближих се бавно до него и го прегърнах.
Той бе колега на баща ми и се надявах да ми каже нещо повече за смъртта му ..

Изведнъж се появи някакво момче .. до колкото разбрах на име Дийн и развали всичко,а аз тъкмо зададох тъпия въпрос ..
-Ъъъ..
Само това успях да кажа и погледнах и двамата неразбиращо.

Алисън ми се зарадва.Всъщност, страхувах се, че няма да ме познае, за щастие не стана така.
- Ами... - Щях да й кажа, но не познавах другото момиче.Все пак довърших.
- Работа. - усмихнах с
- Уау. - Погледнах я.Доста се беше променила. - Ти наистина си пораснала !

- Радам се, че мислиш така. - усмихнах се.
Погледнах към Ан и казах:
- Ан, това е Дийн.. Стар приятел на баща ми. И Дийн - това е Ан. Току-що се запознахме.
Загледах се към Дийн. Преди си спомням че беше красавец, но сега бе още по-привлекателен. Намръщих се леко на мислите си и отклоних погледа си от него.

-Ъхъъ..
Казах и се усмихнах.
-Приятно ми е.
Отново седнах на земята и въздъхнах.

- На мен също.
Отвърнах и за миг погледнах към Ан. Като че в нея имаше нещо по-различно. Имаше нещо първично в нея, нещо, което я различаваше от Алисън. Да не би пък и тя да беше ловец ?
- А вие какво правите тук ? - попитах

- Ааами .. аз просто се разхождам. - усмихнах се и се облегнах на едно дърво до мен.
Исках да попитам Дийн за случилото се с баща ми, но на Ан щеше да и се стори странно.. все пак тя сама каза че не вярва в тези неща. Погледнах жално към Дийн. После отново се обърнах към Ан, изчаквайки да чуя отговора и.

-Eми аз просто ло..
За малко да кажа ловувам но се спрях.
-Разхождам се.
Ухилих се невинно.

Погледнах към Алисън, чиито поглед беше доста жален.
- Как се справяш сега ? - Попитах я, след което и Ан се намеси.
Разбрах какво щеше да каже, но нищо не казах по темата, само се усмихнах.

- Сравнително добре. - усмихнах се в отговор.
Сетих се за определени момент с баща си. Натъжих се адски много и леко заплаках, но бързо изтрих непослушните сълзи, с надеждата те да не са забелязали. Направих фалшива усмивка.
- Сега какво ще правим? Просто .. ще седим тук? - засмях се.

Видях я, че се натъжи, но нищо не казах.
Какво бих могъл ? Нищо не би върнало баща й, каквото и да кажа едва ли би помогнало.
Като че от опит го знаех.Усмихнах й се и попитах :
- На теб какво ти се прави ?

- Не знам .. Да отидам на кафе.. или на плажа? Ан, надявам се че няма против да се измъкнем от гората? - погледнах въпросително.
Не ми се стоеше повече тук. Беше започнало да ми става скучно. Отдръпнах се от дървото на което се бях подпряла и се приближих до двамата. Погледнах първо към Ан, после към Дийн. Беше малко странно, че го виждах тук. Сигурно е по работа но .. какво го водеше в този град?! Не че бях особено очудена .. все пак и баща ми се местеше от град на град, но все пак беше изненада .. Приятно изненада. Баша приятно да познавам някой в новия град..

- А какво ще кажеш да си вземем по едно кафе и да отидем на плажа ?
Усмихнах се.
- Тъкмо ще ми разкажеш какво те води в града.
После посочих към колата си, беше отсреща, а и не ми се вървеше пеша.Изобщо.
- Колата ми е отсреща, така че казвай накъде да карам. - засмях се.

» Поляната до гората