Апартаментът на Никол Далия ♥

Хола:

Кухня и трапезария:

Спалнята на Никол:

Банята:

Спалнята на Елизабет:

Банята:

Реших да се отбия при Никол,тя ми беше стара приятелка,исках да видя как е,а и щях да я помоля да остана при нея за няколко дни. Позвъних на звънеца като се надявах да си е вкъщи. Тъкмо щях да натисна звънеца още веднъж,когато чух стъпки и вратата се отвори. Не бяхме се виждали две години и тя се беше променила,аз също предполагам.
-Изненада-възкликнах аз.

Изкъпах се, изсуших косата си, облякох се... Накратко - бях готова да изкарам страхотна вечер. Тъкмо отворих вратата и пред себе си съзрях Елизабет - стара, близка приятелка, която обичах изключително много. Често разговаряхме по телефона, но нямах представа, че сте я видя отново точно сега.
- Изненада! - възкликна, щом ме видя.
Стоях и я гледах с огромна изненада в очите си. За секунда мълчах, но след това устните ми се извиха в широка усмивка.
- Божичко, Ел! - казах тихо и се приближих до нея. Прегърнах я силно. Нощта явно наистина щеше да е страхотна.

Знаех си,че ще я изненадам,едва ли е очаквала да види точно мен пред вратата си. След
като се напрегръщахме Никол ме покани да вляза,а аз започнах да оглеждам апартамента
й,беше просторен и стилен.
-Апартаментита ти е много-красив-казах и се усмихнах.
-Както и де е-продължих-как си,какво става с теб,не сме виждали отдавна...-веднага започнах
с въпросите си.

- Както и дa е. Kак си, какво става с теб, не сме виждали отдавна...
- Играя играта на живота. - заявих и се ухилих.
Чак когато влезе видях багажа й.
- Моля те, кажи ми, че ще останеш при мен! - погледнах я въпросително, с лек лъч надежда в очите. Това май прозвуча повече като покана.

Зарадвах се,че Никол ме покани да остана,бях забравила за куфара,който влачех със себе си,
докато тя не спомена за оставенето ми.
-Надявах се да го кажеш-казах аз и се засмях.
Оставих куфара,щях да разопаковам по-късно.
-Имаш ли някакви планове за вечерта-казах и повдигнах вежда-доста си се нагласила за момиче,
което ще си стои вкъщи и ще гледа телевизия.

- Всъщност тъкмо се канех да излизам. Разбира се, тази вечер може да бъде доста по-приятна, щом ти си тук. - ухилих се.
Вече почти бях забравила дългите пиянски нощи, които прекарвахме. Не я бях виждала толкова дълго...
- Има свободна стая. Можеш да я използваш, колкото поискаш. - усмихнах й се.
Наистина нямах нищо против да остане тук. И без това животът сама не ми се отразяваше добре. Поне щях да имам компания.
- Е, какво ще кажеш? Поредната пиянска вечер?? Повдигнах вежди и я погледнах.
- Само не ми казвай, че съм се нагласила напразно. - засмях се.

Не исках да отказвам на Никол,беше ми много скъпа,но истината беше,че не дойдох тук за да се
забавлявам,а да намеря новини за брат си.
-Благодаря ти,Никол-казах и я прегърнах- и наистина изглеждаш ослепително,но дойдох по работа,
какво ще кажеш да го отложим за по-късно?-попитах я.
Наистина исках да се позабавляваме както преди,но това щеше да почака за сега.
-Но ти излез и обещай да се забавляваш и заради мен.
Планът ми беше да си взема душ и да изляза с надеждата д открия нещо,което ще ми помогне
да намеря брат си.

Намръщих се за момент. Не исках да я оставям сама. Та тя тъкмо дойде.
Накрая се примирих, но се проснах на дивана.
- Каква работа? - попитах и я погледнах въпросително, но и в същото време - мило.
Тя много добре знаеше, че не може да запази тайна от мен. А и се надявах това да не е тайна... Тоест нещо безопастно. Нещо, от което няма да се наложи да поема последствия.

Никол веднага ме попита каква работа имам. Не исках да й кажа не защото й нямах доверие,
а защото не исках да я забърквам в неприятности.
-Ами...нали знаеш,Том и неговите задачи-казах и извъртях очи.
Нямаше да позволя приятелката ми да пострада.
-Не е нищо важно-продължих-а ти излез,забавлявай се и омай всички момчета-казах й се засмях.
-И не се притиснявай,утре ще си напрвим вечер по женски,обещавам!-казах аз тържествено.

Изведнъж тежко въздъхнах.
- Добре тогава. Излизам. - усмихнах се.
- И да - ще ти простя, задето ми развали настроението. - засмях се.
- Но искам когато се върна да си се наместила както подобава. Това все пак е и твой дом... отсега нататък. - засмях се отново и я прегърнах.
- Чао, Ел. - усмихнах й се на една страна и тръгнах.

Никол най-накрая реши да излезе,знаеше,че не й казвам всичко,нот точно,защото ме познаваше
знаеше,че премълчавам за нейно добро.
- Чао, Ел-каза ми тя на излизане.
-Чао,миличка,забавлявай се-провикнах се и се запътих към стаята ми.
Разопаковах си нещата на бързо,понеже не бяха много и си взех душ.

» Апартаментът на Ан
» Апартаментът на Кейти ♥
» Апартаментът на Сара Бенет ♥