Имение Уинчестър

Заглавие: Имение Уинчестър Пет Мар 25, 2011 1:21 am

Така и не отговорих на въпроса й. Имаше ли смисъл? Нито се страхувах от останалите ловци, нито от факта, че може да ме издаде. Всъщност, щеше да е мъртва доста преди да реши да разкаже на някого за мен. Въпреки, че нямах намерение да я убивам. Беше ми интересна. Една от малкото ловци, опитали се да ме убият и останали живи след това...
Тръгнах към имението, а тя ме последва. През цялото време очаквах да спре и да се върне, но така и не го направи. След около пет минути вече бяхме пред дома ми. Отворих вратата и я поканих.
- Влизай... ако не се страхуваш разбира се. - засмях се.

Сам не отговори на въпроса ми и продължихме да вървим мълчаливо. Не след дълго бяхме пред дома му-къщата
беше голяма и красива,ами беше си къща като на обикновен човек. Стоях и я оглеждах,докато гласа на Сам не ме разсея.
- Влизай... ако не се страхуваш разбира се. -не пропусна да ме подразни той.
Въздъхнах и влязох вътре-както и отвън и вътре къщата беше красива.
-Голяма къща! Сам ли живееш?-попитах.
Щеше да е върха на сладоледа,ако си имаше изгладнели приятелчата и аз бях вечерята им,но някак
си вярвах или поне исках да вярвам,че Сам не би ми погодил такъв номер.

- Не, цяла групичка сме. Пет-шест вампира... предполагам, че след малко ще се приберат, тъкмо да се запознаете.
Засмях се. Бях сигурен, че в главата й се върти нещо такова.
- Сам живея. Така ми е по-добре. Не обичам да деля нещата си с друг, така че...
Свих рамене.
- Да ти предложа нещо за пиене?

Не отричам,че изявлението на Сам,че са шестима не ме поизплаши,но не го показах по никакъв
начин. Това,че той беше приятелски настроен по необясними за мен причини не значеше, че и неговата групичка също ще е добронамерена. Но естествена това бе поредната шега на вампира,която на мен не ми се стори никак забавна.
- Да ти предложа нещо за пиене?-попита ме той.
-Разбира се,стига да не е кръв,бих пийнала нещо-отговорих му и продължих да оглеждам наоколо.

- Тъкмо мислех да ти предложа кръв.
Засмях се и тръгнах към кухнята. Взех две чаши и бутилка уиски.
- Пиеш ли уиски? Защото мисля, че имам само алкохол... и кръв.
ПОдсмихнах се.

-Да,уиски е добре-казах.
Добре това беше наистина странно щях да пия уиски с вампир в къщата му. Ако някой ми беше
казал,че някога ще направя това щях да кажа,че е луд. Сам наля уиски и ми подаде едната чаша,
аз я взех и отпих от питието.
-Ти имаш ли някакви приятели въобще?-зачудих се-Почакай,нека перефразирам въпроса си-има ли
някой друг луд освен мен,който да ти е приятел-казах и се засмях.

След като й подадох чашата, напълних една и на себе си и седнах на дивана до нея.
- Приятели? Вампири - да. Доста всъщност... почти колкото и враговете.
Засмях се.
- Но ако питаш за хора... не си единствената, но не са и прекалено много. Повечето хора не оцеляват толкова дълго, че да ми станат приятели... или изобщо да се запознаят с мен.

-Предполагам,че днес е щастливия ми ден-казах и се засмях.
Ако някой разбереше,че съм се сприятелила с вампир-край с репутацията ми на добър ловец
казах си. Какво пък,това,че имах един приятел кръвопиец не значеше,че ще станат повече.
-Ти си единствения ми приятел вампир-признах.
Хм,приятели ли бяхме наистина?

- Определено.
Потвърдих думите й.
- Приятелка? Вдигаш си акциите, миличка. Далеч си от приятелство с мен. Все още си твърде далеч. Засега си...
Замълчах за момент и я погледнах.
- ... забавния, непохватен ловец, който се опита да ме убие. Но ми е прекалено забавно да се заяждам с теб, затова все още си жива.

Погледнах Сам преценяващо и казах:
-Хм,щом казваш.
Изпих уискито и оставих празната чаша на масата.
-Можеш ли да контролираш жаждата си или щом ти се допие кръв веднага убиваш някого,
имам предвид можеш ли да изтърпиш наблизо да има човек и да не го нападнеш,ако си жаден?
Исках да науча повече неща за вампирите,а сега имах тази възможност.

И тя продължаваше с въпросите...
- Зависи. Зависи колко съм жаден, зависи кой е човека...
Подсмихнах се.
- Не ми се налага много често да се контролирам, но все пак успявам да го направя ако е наложително. Трудно е първите години, след това се свиква.

-Интересно-казах.
Сигурно го изнервях с въпросите си и щеше да ме изхвърли или дори убие съвсем скоро.
-Съжалявам,знам,че съм досадна. Просто съм любопитна..Последен въпрос обещавам-казах
и го погледнах невинно. И като човек ли беше същия..имам предвид и тогава ли беше гадняр, или върви в комплект с това да си вампир?-погледнах Сам.

Любопитството й колкото и изнервящо да беше на моменти, не ми беше проблем. Напомняме ми на мен като човек. Хилядите въпроси, които задавах за вампирите, върколаците... за всички митични същества. Тогава, разбира се, дори нямах представа до къде ще ме доведе любопитството ми, но все пак...
- Не ми пречи.
Казах простичко в отговор на извинението й.
- Хм... гадняр? Това е грубо. Да речем, че общото между сегашният Сам и човека Сам е непоправимия инат... Но с това приликите се изчерпват. Като човек бях малко по-... различен.

Сам каза,че въпросите ми,не му пречели,но сигурно го каза просто от любезност.
-Добре де,не си чак такъв гадняр,щом ме търпиш-казах и се засмях.
Опитах се да си представя какъв е бил като човек.
-Сигурно си бил добър човек-казах на глас.
Като изклюим факта,че Сам е вампир си беше наистина готин. Боже това уиски май ми проми мозъка. Погледнах към вампира,който ме гледаше развеселено.
-Хей,нали не четеш мислите ми?-казах строго.

Умишлено запазих коментара си относно думите й. Но пък ме накараха да се замисля. Дали наистина бях по-добър като човек... Е, със сигурност поне не убивах никого. Но пък и никога не съм приемал онова жалко съществуване за нещо добро... за нещо, с което да се гордея. Годините ми на човек определено не бяха сред любимия ми период от живота.
- Ммм... не мисля, че искаш да знаеш отговора на този въпрос.
Усмихнах се. Все пак тя все още не знаеше, че мога да чета мислите й единствено ако я докосна.

-Знаеш ли какво-започнах аз възмутена-това не ми харесва,ама никак! Ти знаеш какво си мисля
аз,аз не знам какво мислиш ти,това е много нечестно. Затова...ти ще ми кажеш какво мислиш за мен,освен,че съм забавен и непохватен ловец,става ли?
Обърнах се към него и го погледнах със сериозно изражение.
-И този път без шегички!-предупредих го.

- Занеш ли какво...
Започнах, имитирайки думите й.
- Слабо ме интересува, че смяташ положението за нечестено. Факта, че съм вампир, а ти човек прави всичко твърде неизгодно за теб... във всяко едно отношение. А аз нямам нищо против да е така. Така, че не мисля да направя каквото и да е, за да променя това положение...
Усмихнах се.

-Ти определено си гадняр!-заявих на Сам. Облегнах се на дивана и се намръщих. Бях решила да мълча,но естествено това беше непосилно за мен.
-Забелязах,че имаш басейн-казах докато гледах навън-ти печеш ли се въобще?
Огледах Сам внимателно-не беше блед,кожата му имаше лек загар,но ми беше странно да си го представя на шезлонг с коктейл в ръка.

- Не бъди груба.
Казах с насмешка.
- Не ползвам басейна, за да се.. "пека". Обичам да плувам и вместо всеки път да ходя по плажа, понякога го правя в басейна... Пък е перфектен е за други неща.
Засмях се.

-Добре,не искам да знам-казах и направих знак с ръка да спре преди да е казал нещо повече.
Вече пиех четвъртата чаша уиски,а това не беше добре. Никак даже.
-Трябва да спра да пия-казах на Сам-мисля,че това няма да свърши добре.
Оставих чашата на масата.

Не сдържах смеха си.
- Ама, че лошо вампирче съм. Първо те подмамих да дойдеш в дома ми... сега почти успешно те напивам. Бог знае какво ще направя след това.
Подсмихнах се. Аз бях изпил доста повече от Елизабет, но за разлика от нея, алкохола изобщо не ми беше подействал. Още едно предимство на това да си вампир.
- Е, спираш ли да пиеш?
Взех чашата от ръката й.
- Дори ще те оставя да си тръгнеш, ако мислиш, че е прекалено опасно да стоиш тук в такова състояние.
Подсмихнах се и леко се доближих до нея. Едва няколко сантиметра, но дори и скъсяването на това нищожно разстояние беше достатъчно, за да чуя по-ясно и отчетливо ускорения ритъм на сърцето й.

Сам взе чашата от ръката ми и се приближи,а сърцето ми ускори пулса си-дали беше от алкохола
или не,истината беше,че близостта му караше сърцето ми да бие по-учестено. И не беше,защото ме е страх,а заради нещо друго... Бяхме на сантиметри един от друг.
-Да си тръгвам-попитах и вдигнах вежда-веселбата тъкмо започва-прошепнах и скъсих разстоянието по между ни. Устните ми докоснаха неговите,целувката беше нежна и кратка.
Отдръпнах се леко и казах:
-Но,ако желаеш мога да си отида.

Виж, това беше изненадващо. Последното, което очаквах от нея беше да ме целуне. Е, явно алкохола си казваше думата. Въпреки, че предпочитах да отдавам поведението й на друго, бях почти убеден, че уискито има основна заслуга.
- И как по-точно си представяш... "забавата"?
Подсмихнах се и преди дори да е успяла да отговори на въпроса я придърпах към себе си и отново я целунах. Но този път, за разлика от предишния, целувката беше страстна и дълга... нямаше нищо общо с нежното докосване от преди малко.

Сам ме придърпа към себе си и ме целуна,този път в целувката имаше страст и желание.
Седнах в скута му и зарових ръцете ми се сключиха около врата му. След малко ръката ми се спусна по
тялото му и свалих тениската му.
-Това отговаря ли на въпроса ти?-попитах и се подсмихнах.

» Дийн Уинчестър: Факти