Плажа

Смръщих се.
- Знаеш ли, много те бива да разваляш момента.
Опитах се да задържа престореното си раздразнение :
- Или ще ми натякваш колко съм малък, или колко съм стар. Не всички оставаме вечно млади и красиви, така че имай малко милост.
На последното не издържах и се усмихнах.

- Ммм ... все си мислех, че си човек на действията.
Доближих се още по-близо до нея. Сякаш някой ме дърпаше с прозрочно въже.
Бях на дъх разстояние, когато си наложих да спра и рязко смених темата.
- Е, на какво се дължи облеклото ти тази вечер ?

Стигнах на плажа сабух се,махнах си горнището останах само по сутиен и къси
панталонки.Седнах точно пред морето вълните ме удряха беше яко.Замислях се за
всички глупости които съм направила до сега и тези времена ме превръщаха в гадна,неблагодарна,безсърцева кучка.Станах взех си потникът и обувките и започнах
да се разхождам по плажът вечерта беше хубава.
-Трябваше да си взема уийскито.Засмях се искаше ми се да се върна в Одеса,
да бъда човек отново.Искаше ми се да се разплача но съвеста не ми даваше.пуснах си
парцалите на пясакът и влезнах в морето беше хладна водата.не можех да плувам,
но не можех и да умра защото вече бях мъртва звучеше много тъпо дори кол в сърцето
неможеше да ме довърши,няма ли да умра някога?Това бяха въпроси на които не можех да си отговоря.

Отидах на плажът постелих си кърпата и си махнах роклята,харесвах новият си бански.
Разпънах си багажа извадих плажното масло,лично направени от мен сандвичи и голяма
бутилка с вода.Нмазах се с плажно масло изчаках да попие и веднага влезнах в морето
с дюшекът и се отпуснах водата беше спокойна всичко си беше наред.Вдигнах косата
си на кок за да не се мокри.Мати ми обеща да дойде а още я нямаше,сама по сред
нищото нямаше никой,слезнах от дюшека и отидах да си взема i-pod-а и се върнах
в морето.Отворих си без да искам очите и видях Мати от дълече.
-МАТИИИИ тук съм *звучеше тъпо*

Тя стана и дойде към мен.
Аз я прегърнах,но всичко това без настроение.Тя очакваше да ми е весело,както попринцип,но не знаеше какво беше станало.
-Здравей Клеър!
Тя запита какво ми е и защо съм толкова намръщена.Тя се шегуваше и пита да не би някой да е паркирал пред мен.Успя да ме накара поне да се усмихна.Не беше много,но поне и тя се зарадва.Все още не и бях разказала...
-Аз направих нещо ужасно...Срамувам се от посъпката си.
Запита какво точно съм направила."Да не съм захапала президента по вратлето".*Тя се смееше и се опитваше да накара и мен да се смея,но не се получи..*
-Не точно президента ...Нали се сещаш за бившата ни треньорка...тази строгата,която ти винаги мразеше,наричаше я "лудата"
Тя се сети за кого говоря и попита да не съм я убила.
-Ами не точно,но е много зле в болницата е.Когато се усетих веднага повиках бърза помощ.Обясних има,че съм я намерила така в гората и се правих на много изплашена.Аз само се питах какво се е случило. Продължих да и обяснявам ...

-Ама ти какво,аз направо зяпнах чейнето ми падна до земята.
Както и да е вече е станало ухилих се и казах:
-Аре да плуваме???
взех си дюшека и влезнах,ноо първо взех i-pod-а естествено аз без него никъде не ходя.

Аз си взех телефона и пуснах музика.Всех си и надуваемия дюшек и легнах.Започнах да си пея,както винаги правя.Клеър каза да спра или ще ми метне телефона ... аз се усмихнах и и казах,че спирам смеейки се.Учудих се на спокойната и реакция за случилото се и и предложих да се състезаваме с дюшеците.
-Искаш ли до шамандурата за корабите? Тя прие.Забавлявахме се през целия ден.

Победих два пъти от четири му-ха-ха
-Трябва да опиташ боровинковия шейк и боровинковия пай *обичам пай*
Вече стана време за тръгване и предложих...
-Иксаш ли да вечеряме в ресторанта и да ядем специалитета?

Става...само да не е пак морски дарове,защото ми се повдига дори ако е написано.
От много време не бях прекарвала нормално времето си.Дешния ден се чувствах като човек.Можех да се радвам на слънцето и да не мисля за нищо.Започна да се стъмва и вече трябваше да тръгваме за ресторанта.

Катрин Фрийман написа:

Дийн Уинчестър написа:

- Ммм ... все си мислех, че си човек на действията.
Доближих се още по-близо до нея. Сякаш някой ме дърпаше с прозрочно въже.
Бях на дъх разстояние, когато си наложих да спра и рязко смених темата.
- Е, на какво се дължи облеклото ти тази вечер ?

-Мислиш в правилна посока...-усмихнах се..
Определено бях такъв тип човек..ноо това ми докара големи главоболия..
И незнам от къде се появи тази моя съвест..да ми е кофти за всяко нещо което направя..
Толкова се бях умислила за проблемите си,че за миг забравих че Дийн е с мен..и дори не бях усетила,колко много се е доближил..
-Нямам повод..реших да мина на "секси режим"..прави ми някакво извратено удоволствие да отрязвам по най-бруталния начин всеки мъж..който ми предложи нещо..-усмихнах се доволно..
-Имам чувството..че не ди допада роклята...-повдигнах вежда..-Предпочиташ ме без нея...

- Винаги съм оценявал бунтарката в теб. - Усмихнах й се.
Тя бе непокорна натура, избягваща правилата, стремяща се към собствени идеали. А колкото повече й налагаха нещо, тя толкова повече го потъпкваше. Откъде знам ли ? Аз бях същият. С нея си приличахме по много отношения, ала това не ме отегчаваше, напротив. Правеше я още по-интересна в моите очи. Да се виждам в женски вариант ... да, беше интригуващо. А тя самата бе повече от интригуваща дори и просто да я гледаш отдалече.
- Права си, не ти стои добре.Може да я изхвърлиш още сега.